03.07.2014

Историята на развитие на дипломатическите отношения между Япония и България показва, че известно време след установяването на двустранни отношения, през 1939 година и в двете страни се разкриват легации на дипломатическо равнище. В резултат от идването на комунистическия режим в България на 9 септември 1944 година, дипломатическите отношения са временно преустановени, но по-късно, през септември 1959 година, са отново възстановени. И през двете световни войни нашите две страни не са били във вражески отношения и са поддържали традиционно добри връзки по между си.

Има толкова много факти, които са знакови за двустранните отношения през последните 55 години, че трудно бих могъл да изброя всичките. Ако направя изчерпателен преглед през годините, вероятно ще отегча много от Вас, затова ще се въздържа. Но ще се спра на няколко знакови цифри. Във връзка с тях, ще споделя своето впечатление и това, което е най-характерното за тях.

Първата цифра е „1970“. Както сами виждате това не е цифра, а календарна година. През 1970 година, в Осака, Япония се проведе първото световно изложение „Expo’70”. То бе последвано от световните изложения в Окинава през 1975 година, в Цукуба през 1985 година, в Осака през 1990 година и в Аичи през 2005 година, или общо пет световни изложения в Япония.България е участвала във всичките. От гледна точка на фактите, ми се струва, че това е явно доказателство за важността, която България е отделяла на отношенията с Япония и нейните усилия за насърчаване на приятелството. Особено 1970 година е историческа за България, тъй като Вашата страна за първи път взима участие в световно изложение. Оттогава е останал един епизод, когато техни величества императорът Хирохито  и императрицата посещават българският павилион, където опитват от българското кисело мляко и повторно дегустират от него. Между другото, в Япония така нареченото „Българско кисело мляко“  започва да се продава за първи път три години по-късно, през 1973 година и днес неговото име е известно в цяла Япония.

Освен това, през 1970 година, във връзка и със световното изложение в Осака, на посещение в Япония пристига тогавашният министър-председател Тодор Живков. След което, включително и по негова инициатива, отношенията между Япония и България се разрастват много бързо във всички области. Ако говорим за 1970 година, тя е точно в разгара на Студената война между Изтока и Запада. Зная за историческите критики и обвинения към Тодор Живков, но що се отнася особено до отношенията с Япония, той е един от хората, които имат лични заслуги със своя принос за тяхното развитие. Разбира се, и от японска страна много хора са допринесли за насърчаване на отношенията с България. Един от тях, например, е първият председател на японо-българския икономически комитет г-н Хироки Имазато.

Друга особеност, която характеризира двустранните отношения е фактът, че и в разгара на Студената война между Изтока и Запада, и в бурния период на преход на политическата система, до приемането на България за член на ЕС, приятелските отношения като цяло продължават да съществуват по между ни. Това е така, защото двата народа успяха да преодолеят различията в политическите системи, да покажат уважение към всяка една от нашите две страни, култури  и хората, които живеят в тях. Това не се дължи на нищо друго освен на чувството на близост и добронамереност по между ни. При това, независимо  от социалния статус или конкретната област.

През 1979 година, която също е забележителна за развитието на отношенията между Япония и България във всички области, на официално посещение в България пристигат тогавашният престолонаследник Акихито и неговата съпруга или сегашният император и императрица. И в момента, в моята резиденция е изложена снимка, на която се вижда как  престолонаследникът и принцесата с радост са се хванали на хорото. И по-късно членове на императорското семейство посещават България, където са приети най-топло, като техни височества принц и принцеса Микаса през юни 1987 година, нейно  височество принцеса Саяко през септември 1996 година и техни височества принц и принцеса Акишино през 2009 година.  По този начин, редица членове на императорското семейство са идвали в България и са отнасяли със себе си приятелски чувства и силна привързаност към вашата страна, а това наистина са впечатляващи събития, които следва да бъдат отбелязани.

От друга страна, бих искал да дам един друг пример. Всяка година японската организация AFS кани на 6-седмичен престой в Япония гимназисти от различни страни по света, включително и от България. Програмата предвижда те да отседнат в приемни японски семейства из страната и да общуват с тях. Всяка година, няколко млади българи посещават Япония по линия на тази програма и нашето посолство съдейства за нейната реализация. Според представители на AFS, много е трудно ежегодно да се намерят приемни семейства за гимназистите от целия свят. Но, по някаква причина, репутацията на гимназистите от България е добра и много семейства искат да ги поканят у тях, а на служителите на AFS им е трудно да им откажат. В повечето случаи, контактите с приемните семейства продължават и след това. Може да се каже, че това е един типичен пример, който говори за честите случаи, в които между обикновените българи и японци съществува благоразположение едни към други, което надхвърля различията в поколенията и средата, в която са израсли. А защо това е така, едва ли днешната среща има за цел подобни дебати, но все пак ще бъда щастлив, ако всеки един от присъстващите помисли за причините.

Следващата цифра, която е знакова е „42 /четиридесет и две/“.  Какво според Вас стои зад тази цифра? Това е цифрата на споразуменията за академичен и научен обмен, сключени между университети и изследователски институти от двете страни, с която разполага посолството на Япония. Тя включва и споразумението за научен обмен, сключено преди 2 години между БАН и Японския научен съвет. Досега, научният и образователен обмен между университети и изследователски институти не само в София, но и в Пловдив, Варна, Велико Търново и други градове, с 25 университети и изследователски институти в Япония се осъществяваше благодарение на тези споразумения. И днес, благодарение на тях, в софийския университет се обучават студенти от Токайския университет, университета Сока, университета Фукуяма. Освен това, по време на посещението на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова в Япония през май, тя изнесе лекция в университета Мейджи, в който е изпратен един професор от България по споразумението със софийския университет. Защо споменавам тези неща, защото обикновено този вид сътрудничество не бие на очи, малко се говори за него, но според мен именно на този утвърден обмен се дължи онази солидна основа, на която се крепят двустранните отношения.

Особено когато става дума за обмен на студенти, минава време докато се появят конкретни резултати, тъй като те са свързани с тяхната бъдеща дейност в конкретна област в дадената страна и ролята им да прехвърлят мостове на приятелството по между ни. В действителност, без да назовавам конкретни имена, аз познавам бивши студенти на обменни начала, които разгръщат дейност и в Япония и България. В същност, аз винаги съм гледал с чувство на дълбоко уважение към тяхната дейност, независимо дали става дума за японци или българи.

Разбира се, трябва да спомена и културният обмен, който дори да искам не мога да разделя от образователния обмен. Едва ли някой поставя под съмнение важността на културния обмен в отношенията между партниращи си страни. Убеден съм, че независимо дали става дума за една отделна страна, за няколко страни или за международната общност, единствено ако развиваме образованието и културата в неразривна връзка по между им, можем да създадем онзи фундамент, който е необходим за постигане на мира и щастието на хората, които живеят в тях. Считам, че това е валидно и за Япония, и за България, както и за отношенията между нашите две страни. В този смисъл, във връзка с днешната лекция аз направих преглед на имената на хората, носители на ордени за заслуги за насърчаване на обмена между България и Япония в различни области и установих, че много от тях са работили за развитие на сътрудничеството в образованието и културата. Сред носителите на български държавни ордени през годините ще изброя няколко имена като тези на Проф. Шигейоши Мацумае, г-жа Тенкоко Сонода, г-н Кишьо Курокава, Д-р Дайсаку Икеда, г-н Цунео Икеда, проф. Тацуро Мацумае, г-жа Акико Игаяи други, за които всички Вие вероятно сте чували. И днес сред присъстващите са няколко носители на японски ордени, които имат заслуги за развитие на двустранния образователен и културен обмен като г-н Братислав Иванов, чието изказване ще чуете след малко. Разбира се не само носители на ордени са насърчавали обмена в културата и образованието. И в България, и в Япония голям брой хора и организации са работили активно, по своя собствена воля, за развитие на двустранното сътрудничество в образованието и културата. Именно благодарение на тези хора и организации, приятелските отношения между двете страни се разрастват и развиват стабилно.

По отношение на културния обмен ще спомена третата цифра, която е от изключителна важност. Колкото и да е странно, тя съвпада с предишната - „42“. Това е цифрата, в която се включва и броят на членуващите организации в Клуба на приятелите на Япония, които съм поканил на днешната годишна среща. Както Ви е известно „Нихон Томоно-кай“ включва организации, чиято цел е запознаване с японската култура, изкуства, спорт и други и насърчаване на обмена по между ни.  Спомням си моята необичайно силна изненада от техния ентусиазъм и широкия кръг дейности и чувството на вълнение и уважение, които предизвикаха у мен. Днес, благодарение на дейността на организациите, които членуват в „Нихон Томоно-кай“, можем да кажем, че те са в основата  на културния обмен между Япония и България. Надявам се, под ръководството на председателя г-н Башикаров и главният секретар г-н Жеков, Клубът на приятелите на Япония да продължи да се развива. Що се отнася до Дните на японската култура, които са се превърнали в традиция, тази година посрещаме юбилейните 25-ти Дни на японската култура, които навършиха четвърт век. В последните няколко години те се осъществяват със съдействието на Клуба на приятелите на Япония „Нихон Томоно-кай“, На 23 юни посрещнахме известният майстор на икебана Шього Кариядзаки и извънредно популярния в България цигулар Васко Василев и в присъствието на много гости открихме Дните на японската култура, като представихме колаборация на икебана и изпълнение на цигулка. Вероятно голяма част от присъстващите днес са били на откриването или по-късно са посетили изложбата на икебана на Шього Кариядзаки. Бих искал да благодаря на председателя г-н Башикаров за неговото приветствие на откриването.

В годината, в която отбелязваме 55-годишня юбилей от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, не ни остава нищо друго освен да си пожелаем да посрещнем тяхната 60-годишнина, 70-годишнина, 100-годишнина, с надежда за тяхното по-нататъшно развитие. Това което е особено важно, е да успеем да подготвим последователи, които да продължат да работят за развитието на двустранните отношения. Сегашната младеж е тази, на която ще разчитаме в бъдеще. В момента можем да кажем, че над 1400 души в България изучават японски език. Освен това, през последните 20 години броят на българските младежи, които са се обучавали на държавни стипендии в Япония надхвърля 460 души.Надявам се от тези младежи да израснат квалифицирани кадри, които да работят за развитие на двустранните отношения всеки в своята конкретната област. И аз, и моята съпруга се опитваме да се срещаме с колкото може повече млади хора из цялата страна, като създаваме възможности да поговорим с тях. И занапред ще създаваме такива възможности. В такива срещи и разговори по между ни се надяваме да покълнат семенцата на бъдещите човешки ресурси. Ще бъда извънредно щастлив, ако всеки един от членовете на Клуба на приятелите на Япония, положи усилия и подготви млади последователи в своята област занапред.

Благодаря за вниманието.